България с втората най-дълга работна седмица в ЕС

Безработицата у нас продължава да бъде една от най-ниските в Европейския съюз, а процентът млади висшисти, които успяват да намерят работа веднага след дипломирането си, е най-високият.

Наред с това обаче се запазва и нуждата от внос на работна ръка, като броят на чуждестранните работници у нас за последните шест години вече надхвърля 110 хиляди души. В „Числата на седмицата“ говорим за някои основни характеристики на пазара на труда, с които навлязохме в новата година.

Данните на Евростат от декември го потвърждават – 3,3% е процентът на безработица у нас при почти двойно по-голям процент средно за останалите. Най-голяма е тя в скандинавските държави Финландия и Швеция, както и в Испания, където 2 милиона и половина от населението в трудоспособна възраст няма заетост. Това на практика означава, че един на всеки десет испанци в си търси работа. Именно това е страната с най-много безработни като общ брой. Над 7% безработица има във Франция и Гърция, които допълват първите 5, а у нас без работа, но търсещи такава, са около 100 хиляди души.

При средно 36 работни часа седмично в държавите от Европейския съюз, у нас работим с 1 час повече. Това ни превръща във вторите най-дълго работещи през седмицата, като пред нас са само гърците, а след нас – Полша и Румъния. Най-кратка е работната седмица на нидерландците – едва 31 часа, но за сметка на това те са тези, които работят най-продължително през живота си – цели 44 години. Продължителността на трудовия живот у нас е 35 години и е една от най-кратките, като компания в края на тази класация ни правят балканските държави. Или иначе казано, на седмица работим повече от останалите, но по-рано от тях приключваме трудовия си живот.

Друга ключова характеристика на пазара на труда, с която започнахме 2026-а, е големият процент млади хора с висше образование, бързо намерили заетост след дипломирането си. Всъщност, оглавяваме европейската статистика по този показател. 95% и половина от българите на възраст между 20 и 34 години, са започнали работа между една и три години след дипломирането си във висше учебно заведение. Средно в Европа, това са случва в 87% от случаите, а най-трудно за младите висшисти да си намерят работа е в Гърция и Италия, където вероятността пада под 80%.

Все повече свикваме с чуждестранното присъствие на пазара на труда. Тази година няма да направи изключение, тъй като очакванията на експертите са нуждата от чуждестранна работна ръка да продължи – както в сезонната заетост, така и в дългосрочната. По данни на социалното министерство, от 2020-а до 2024-а той непрекъснато расте. Точно тогава отбелязваме и пика от почти 35 хиляди чужденци започнали работа. Спад за пръв път отчитаме миналата година, когато броя им е бил близо 25 хиляди.

80% от тях, според Агенцията по заетостта, са получили разрешителни да работят като сезонни работници – главно по Черноморието и планинските ни курорти. Те идват най-често от Узбекистан, Киргизстан и Турция. Над 4000 души са получили краткосрочни разрешителни – за работа до 90 дни, а други над 1000 са сключили дългосрочен трудов договор. Те пък са основно от Турция, Република Северна Македония и Индия. 72-ма души от Сърбия, Молдова и Украйна са започналите работа чужденци, доказали български произход.

Така излиза, че за последните 6 години чуждестранните работници у нас са над 110 хиляди души. Узбекистан, Турция, Киргизстан, Непал и Индия са държавите, от които най-често пристигат. Работят предимно в хотелиерството и ресторантьорството, селското стопанство, строителството, заводите и транспортните услуги. А висококвалифицираните са заети в здравеопазването и IT сектора.